История на България

История на България



  • Древните Българи

Създателите на днешна България, възприела и съхранила през вековете тяхното име, са Българите. Историята на Българите може да бъде описана още от дълбока древност ( І хил. пр.Хр.). Те принадлежат към кавказката (бялата раса), част от голямото индоевропейско семейство. Тяхната прародина е Средна Азия (района на планините Памир и Хиндукуш). Високо цивилизована обществена формация, древните Българи дълго време са определящ културен фактор в средноазиатските територии, носител на високи за времето си познания в областта на философското осмисляне на света, държавното управление, социалното устройство, военното изкуство, писмеността, езика, строителството. Важен продукт на древнобългарското познание е съвършеният от астрономическа гледна точка циклов слънчев календар, съзвездията в който носят имената на животни. ЮНЕСКО признава календара на древните Българи за един от най-точните сред известните до модерната епоха календари.
 
Плиска е първата столица на Дунавска България.
  •  Траките

 “Траките след индусите са най-голям сред всички народи. Траките носят много имена, всяко племе според страната си. Но всички те имат приблизително еднакви обичаи...” – пише Херодот (V в. пр.Хр.), наричан Бащата на историята.

Траките са сред най-страшните гладиатори в Рим. Сред тях е прочутият Спартак, водач на голямо въстание на робите от 74–71 г. пр.Хр.

Богатите и плодородни тракийски земи привличат погледа на древните Гърци. От VІІ в. пр.Хр. те започват да основават колонии по Черноморското крайбрежие, сред които по-известни са Аполония, (дн. Созопол), Анхиало (дн. Поморие), Месембрия (дн. Несебър), Одесос (дн. Варна), Дионисопол (дн. Балчик) и други. Тези колонии станали пресечна точка на различни древни култури, за което свидетелстват богатите археологически находки.

През І хил. пр.Хр. се появяват първите тракийски държави, които достигат разцвет през VІ в. пр.Хр. Най-могъщо е Одриското царство, наречено така по името на династията Одриси. Към V столетие пр.Хр. Одриското царство е най-голямото държавно обединение в Европа – териториите му се простират от Дунав до Бяло море и от р. Струма до Черно море.

  • Александър Велики и Балканите

Отслабването на Одриската държава през втората половина на ІV в. пр.Хр. извежда нова политическа доминанта на Балканите – Македонското царство, начело с Филип ІІ Македонски (382–336 г. пр.Хр.). Филип успява да покори значителна част от тракийските земи. След смъртта му на престола сяда неговият син Александър, известен в историята като Велики. В резултат на походите му в Азия, македонската държава се превръща в световна империя. Ученик на Аристотел, Александър се стреми да наложи господство на елинската култура. Пример за влиянието й върху тракийското изкуство и култура на Балканите са Казанлъшката гробница, гробницата от с. Свещари (северозападно от дн. гр. Исперих), великолепният златен сервиз на т. нар. Панагюрско съкровище.

Смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.Хр. разделя огромната империя. Властта в Тракия наследява военачалникът Лизимах.

  • Рим

През І в. сл.Хр. цяла Тракия е присъединена към набиращата сили Римска империя. Тракийските земи са разделени на три провинции – Мизия (дн. Северна България и част от Сърбия), Тракия (земите на юг от Стара планина до Бяло море) и Македония (югозападната част от Балканския полуостров). Новата организация оказва благотворно влияние върху стопанското развитие на Тракия. Значително се увеличава броят на градовете и крепостите. По-известни сред тях са Августа Траяна (дн. Стара Загора), Сердика (дн. столица на България София), Пауталия (дн. Кюстендил) и др. Заслуга за урбанизацията на тракийските земи има император Траян (98–117). Популярна с лековитите си минерални извори, Сердика е любимо място на императори и римски патриции.

Развитието на градовете създава предпоставки за цялостно проникване на античната култура – образование, театър, музика, поезия, спортни игри, изкуство. От този период датира известният амфитеатър в Тримонциум (дн. Пловдив), на арената на който освен театрални представления се устройвали игри и зрелища.

  • Византия

През 313 г. римският император Константин Велики обявява християнството за равноправна с останалите религии. Макар и бавно, новата религия прониква и сред Траките. Започва строителство на християнски храмове – базилики. Днес в София са съхранени църквата “Св. София” и ротондата “Св. Георги”. От тази епоха датира и изключителната със своите стенописи Силистренска гробница.

През VІ век на Балканския полуостров се установяват първите български и славянски поселения. Техните нападения над византийските градове и крепости сериозно застрашават Византия и принуждават империята да взема все по-сериозни защитни мерки срещу новите си съседи.

  • Дунавска България

През 680 г. в резултат на бляскава военна победа над Византия, кан Аспарух – син на великия кан Кубрат, разширява Старата Велика България на юг от Дунав. През 718 г. по време на управлението на кан Тервел (701–721) Българите спират арабската експанзия към Европа и спасяват съседна Византия. Към ІХ век България е една от трите велики европейски монархии.

Времето на царуването на цар Симеон Велики (893–927) е определено като Златен век на българското политическо и културно величие. То е резултат от приемането на Християнството като официална държавна религия през 60-те години на ІХ в. по времето на княз Борис І (852–889) и от развитието и обогатяването на делото на светите братя Кирил и Методий.

В средата на ІХ век Константин Философ, наречен Кирил, и неговият брат Методий завършват съставянето на първата българо-славянска азбука, т. нар. глаголица, както и преводите на свещените книги от византийски гръцки на старобългарски език.

От България кирилицата се разпространява и в други страни. В миналото тази графична система се ползвала в румънските княжества Влахия и Молдова, в Литва и др. Днес на нея пишат в България, Русия, Украйна, Беларус, Сърбия и Черна гора.

В началото на ХІ в. Българите временно попадат под властта на Византия. Извоювала независимостта си през 1186 г., средновековна България изживява нови политически и културни възходи по времето на царете Иван Асен ІІ (1218–1241) и Иван Александър (1331–1371).
 
Велико Търново е последната българска столица преди турското нашествие.
  • В сянката на чужда власт

Блестящата цивилизация на средновековните Българи е прекъсната от турското нашествие през ХІV в. България е завладяна и принудително включена за цели пет века в Османската империя.

Априлското въстание от 1876 г. е преломен момент в борбите за свобода на Българите през Възраждането. Кървавото му потушаване поставя “българският въпрос” пред световната демократична общественост и предизвиква Руско-турската война от 1877–1878 г., довела до Освобождението на България от османска власт (1878 г.).

  • Пътят към модерността

След Освобождението България предприема първи стъпки на приобщаване към цивилизования европейски свят. Периодът 1878–1944 е време на модернизация, на търсене на нови пътища и насоки. Участието на страната в двете балкански войни (1912–1913), в Първата и във Втората световна война е неуспешен опит за постигане на национално обединение, който води след себе си няколко национални катастрофи. Израз на българската воля за общочовешка толерантност е безпрецедентното спасяване на българските Евреи по време на Втората световна война. 

На 9 септември 1944 г. в България се установява правителството на Отечествения фронт. През следващата година страната е провъзгласена за република. На власт идва Българската комунистическа партия. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя е организирана в кооперации. До края на 80-те години на века България е част от политическите, военните и икономическите структури на т.нар. Източен блок.

10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова Конституция (1991 г.), политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г., е върната, стартира приватизация и връщане на земята.
 
Православният храм „Свети Александър Невски” е един от най-големите символи на София.

Днес България с ускорен темп се интегрира към голямото европейско семейство, като утвърждава свой модел на етническа толерантност, опрян на традиционните български демократични ценности и исторически опит. От 2 април 2004 г. страната е приета за пълноправен член на Североатлантическия пакт (НАТО), а през януари 2007 г. България стана част от Европейския съюз. България продължава да бъде важен фактор за стабилността на Балканите независимо от трудния и сложен социален и икономически преход.
 
Модерният център на София.
 
През 2007 година България се присъедини към Европейския съюз.
 








Назад